Село Червен

Средновековният Червен се намира на 35 км южно от Русе. До село Червен

Червен бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) и важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната, а от 1235 г. станал седалище на Червенската митрополия. В околностите му били основани няколко скални манастира. Тогава крепостта е родово владение на Георги Тертер и се счита за второ по важност селище в Българската държава след Царевец. Градът се разраства като голямо търговско и занаятчийско селище, изгражда се и замък – собственост на червенския болярин. В града са сечени и монети, което още веднъж подчертава важността му. Болярският дворец, представляващ крепост в крепостта, също е доста впечатляващ. Състои се от двуетажна жилищна постройка, малка църква и стръмно стълбище, изсечени в голата скала, водещо до подземен водоизточник, жизненоважен в случай на обсада.Забележителни са и четирите запазени бастиона. Три от тях дават вечно дежурство край източната крепостна стена – най-лесно достъпната, следователно най-добре укрепената. Четвъртият бастион – първоначално порта, по-късно превърната в отбранителна кула, се извисява самотно, но величествено над западната крепостна стена. Местните вярвали, че допълнителна защита на града дават и вградените в крепостните стени църкви, голяма част от основите на които днес са видими за посетителите. Забележителна е и пищната украса на две от шеснайсетте открити до момента църкви на територията на града – църкви №1 и №2 – митрополийски, а останалите – енорийски. В този период, благодарение на естественото укрепление на крепостта, плодородната земя и ключовото местоположение, свързано с преминаването на множество важни търговски пътища, населението на Червен рязко нараства. Ето защо се обособяват тъй наречените „външен“ – за простолюдието и търговците, и „вътрешен“ град – цитадела, за високопоставените обитатели на града и административните сгради. Макар и безмълвно, крепостта ни е прославила, като е взела участие в пейзажа на епизод на един от най-хитовите сериали – Игра на тронове. Тя се появява в далечината на кадри от епизод 10 от сезон 5, когато Варис среща Тирион Ланистър. Може да комбинирате разходката си до Средновековния град-крепост Червен с разглеждане на другите забележителности в природен парк Русенски Лом, може да постите и още няколко места, намиращи се наблизо. Съветваме ви да разгледате: лесопарк Липник, Бесарабовски манастир, скален манастирски комплекс Грамовец, крепост Кале Аджамка и много други.

• 0

Град Приморско

Бегликташ е разположен на Българското Черноморие на 3 km от гр. Приморско и 40 km от гр. Бургас в полите на планината Странджа.

Бегликташ слънчев часовник, календар и храм. Мистика от хилядолетия Само на 3 км. североизточно от Приморско, върху хребета на Маслен нос или там където Странджа планина обгръща морския бряг, е скрито и мегалитното скално тракийско светилище „Бегликташ”. То се явява най-големия отпечатък, който са оставили траките по южното ни черноморие, който става известен на науката чак през 2003 г.. Бегликташ бива сравняван и наричан „Българския Стоунхендж” не само защото представлява специфично подредени камъни в кръг върху скална повърхност, но и заради функциите, които се вярва, че е изпълнявало, а именно – слънчев часовник, календар и храм. Археолозите предполагат, че е бил създаден около XIV в. пр. Хр. и функционирало до IV в. Още една от причините учените да считат, че тракийското светлище е било магично, а може би все още крие своята магия, е и разположението му до древния град Рaнули. Въпреки, че от своето откриване до ден днешен, местността Вълков егрек се изследва, археолозите все още не са разкрили цялата мистика наречена Бегликташ. Тук Траките са отдавали своята почит на Бога – Слънце и Богинята – Майка. За това свидетелства и съхранилото се „брачно ложе” на двете божества, като от двете страни са разположени два жертвени монолита с издълбани улеи, където древните траки са изсипвали обредните течности – вино, мляко и зехтин. Малко по – нагоре по скалната пътека е изсечен скалният трон на Бога – Слънце или т.нар. Стъпката на Бога”, от който се открива гледка към цялото светилище. Точно на срещуположната страна се намира и „Стъпката на Богинята”. Не може да отрече че древното светилище има своя собствена енергия. Вярва се че, само човек с чиста и непокътната душа може да премине през „пътя на изпитанието” – а именно лабиринт, образуван от система от скални коридори. Съществува легенда, която гласи че точно тези скални коридори са пътят към царството на Хадес. Говори се че, че тракийският певец Орфей е минал през лабиринта за да спаси своята любима от подземното царство. Тракийското светилище продължава да бъде изучавано както от любители археолози и историци, така и от учени. Може би един ден всички загадки ще бъдат разкрити, но дотогава мистичното светилище остава известно – като мястото, където Слънцето целува скалите, планината се слива с морето, а въздуха е осеян с позитивна енергия. Вярвам че Мегалитният комплекс в село Лиляч и Бегликташ имат нещо общо и си приличат по много неща. Всеки може да посети и и двете и да направи сравнение. За да направите това сравнение, ще трябва да пътувате из България, но това ще ви помогне да се насладите на българска кухня и незабравима природа. Село Лиляч се намира на 4 км от община Невестино, област Кюстендил.

• 0

Град Кюстендил

Осого̀во е планина в Западна България. А античното и име е Орбелус.

Осого̀вската планина или Осого̀во е планина в Западна България и Република Северна Македония. Тя е петата по височина планина в България. Най-високата ѝ точка е връх Руен (2251,3 m), който се намира на границата между двете държави и е един от 100‑те национални туристически обекта. А античното и име е Орбелус. Единственият резерват в планината е „Църна река“. Природните условия позволяват развитието на целогодишен туризъм. От 2007 година планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000. В местността Ючбунар, преди повече от век, местният лесовъд Йордан Митрев е засадил Три гигантски секвои сега е вече гора . Обиколките на тези дървета са по няколко метра. Трите дървета са като великани и се отличават доста добре сред останалите. Височината им е около 30-40 метра. Осогово планина е красива и обаятелна през всички сезони, а множеството барбекюта изградени по пътя ще задоволят претенциите на всеки. Планина Осогово е величествен природен храм с богата духовна и културна летопис – опознайте го! Легендата за планината Осогово – златното сърце, скрито в планината, е едно от най-загадъчните и мистериозни предания, които вълнуват въображението на хората от векове. Според местното население, някъде в планината се намира златно сърце – невероятно съкровище, което притежава магически сили. Легендата разказва, че това златно сърце е било скрито от древен цар, който искал да защити народа си и да запази силата на планината за бъдещите поколения. В планината е живял и св. Йоаким Осоговски. Заедно с Иван Рилски, Прохор Пчински и Гавраил Лесновски, той е сред четиримата най-велики български светци. Планина Осогово е едно от онези места у нас, където можем да седнем буквално на покрива на Балканите и при подходящо време да разгледаме грубо казано половината полуостров. В Осогово има много хижи , хотели и къщи за гости. Хижа Осогово е първата хижа в планина Осогово и една от първите в България. Изградена е през далечните 1927 -1928 г.. Хотел Три Буки, Ловен дом Бор, хижа „Иглика“, Къща за гости “ Осоговец ”, Къщи за гости Три Буки, Хотел Лима, Профилакториум "Три буки" и други. Планината е удобна за туризъм по всяко време от годината. За зимата ски център "Осогово" има ,какво да предложи и на начинаещите скиори, и на тези, които вече са по-напраеднали. Има три ски влека с различна дължина - между 400 и 1200 метра. Има различни писти - 1200 метра, 1500 метра, 4-5 писти по 500 метра. Всъщност ако посетите някоя от хижите то ще останете изненадани от тишината и спокойствието. Условията за туризъм са добри но туристите не са толкова много. Планината е чиста и приветлива. Идеалното място за почивка и развлечение.

• 0

Град Балчик

„Двореца” - Балчик е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност до морето

„Двореца” е бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. През 1924 г. по проект на италиански архитекти започва изграждането на дворцовия комплекс . Най-напред бива построена резиденцията на кралица Мария, която тя нарича „Тихото гнездо“ Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др. Паркът по протежение на крайбрежието е разработен от швейцарския градинар Жул Жани. С много любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя райски дом. Тук можете да разгледата „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси , „Божествената градина“, Английския двор:. Голям интерес за туристите представляват и „Градината с водното огледало“, „Мостът на двореца“ и „Мостът на въздишките“. След като през 1940 г. цар Борис III успява да върне Южна Добруджа в българските територии по силата на Крайовския договор започва и активното обогатяване на комплекса от страна на българските дейци. Така през 1955г. е създадена една от най-големите забележителности на резиденцията и до днес – ботаническата градина. Сега “Двореца” е място за творчество, културен и конгресен туризъм. Културните изяви в съчетание с романтичната обстановка доставят естетическа наслада у посетителя и оставят в него траен спомен от срещата с прекрасното. Сред цялата тази райска красота можете да намерите спокойствието, което търсите за следващата си почивка В Двореца има и ресторант, където може да са насладите на неповторимите български ястия. Посетете България за да имате незабравими спомени !

• 0

Село Рупите

The city of Heracles - Heraclea Sintica is in the land of the village of Rupite. 8 km from the town of Petrich

Градът на Херакъл -Хераклея Синтика Античният град Хераклея Синтика е основан през ІV в. пр. Хр. в племенната територия на траките-синти,  носи името на митичния герой Херакъл (Херкулес). В древността Хераклея Синтика е  основният град в североизточните предели на древното македонско царство. Оттук Александър Велики потегля на поход срещу съседни тракийски племена преди да завоюва огромната Персийска империя. В средата на ІІ в. пр. Хр. Хераклея Синтика е покорена от римляните. Градът е покровителстван от самия Октавиан Август – основателят на Римската империя.  В Хераклея Синтика всичко, което ще видите е такова, каквото са го оставили древните му обитатели. Откритията само се укрепват и консервират. Наблизо се намират Рупите. Рупите е живописна местност, която е обвита в мистичен ореол. Тя е свързана с пророчицата Баба Ванга и носи на всеки посетител богат енергиен заряд. Всеки човек, посетил някога тази местност, я определя като малко кътче от рая. На 8 км от Хераклея Синтика и Рупите е град Петрич. Задължително е да го посетите. Ще останете очаровани.В Петрич може да посетите музея за да научите повече за Хераклея Синтика и баба Ванга – Пророчицата или да отседнете в хотел за да починете и похапнете. Пожелаваме ви едно чудесно приключение !

• 0

Село Камено поле

До село Камено поле има едно чудно място, каньона на река Ръчене

Едно чудно място, каньона на река Ръчене до село Камено поле Живописният каньон, който няма как да се види отдалече, ще ви отведе в един свят на природни чудеса. Скални кукли, наречени Чуклите – с височина между 10 и 40м. Тези скални образувания са групирани на няколко места по продължение на каньона от село Камено поле в посока на село Реселец, цялата дължина на каньона е около 4км Указателни табели и маркировка на маршрута няма, само проправени (предимно от овчари) пътеки водят през местността. Преминаването през каньона е доста усложнено и от нападали дървета и храсти.Но може да разгледате отгоре като се движите по скалите на каньона. Две групи скални чукли, които могат да се видят в каньона, определено са чудото на местността. И ако първата група е въздействаща и интересна, то втората е спираща дъха. Красиви, причудливи, величествени са скалните пирамиди надвиснали над малката река. Ако си падате по екстемни приключения е добре да посетите каньона. Наблизо има и други забележителности, които меже да посетите Едно от тях е “Пропадалото” (или тектоничен гребен Калето) Представлява каньон с дължина приблизително 750 метра и височина 30-40 м. Там има интересни скални фигури, една от които е “Гъдулката”, Наблизо е и пещера “Темната дупка”, както и Пустата Църква, за която се смята, че е от времето на Цар Иван Асен II В раьона има Хижи и къщи за гости ако решите да останете няколко дни. Тук може да преживеете едно незабравимо приключение

• 0